Поне 5 причини, според които си струва да не се яде месо

  Зеленчукова диета с добавяне на черен хляб, каши, ориз, ядки и плодове – това е оптималната диета, която доставя на организма всичко което той желае. Всичко, което ядем плюс това, за да си угодим на небцето “работи” за лекарите. Информации от този тип са се появявали в медицинската литература от известно време. Но истинската революция в храненето е започнала отпреди 15 години, когато лекари и други специалисти, обединени в Комитет за Отговорна Медицина оповестили многостранна хранителна програма, която е резултат от техните многогодишни наблюдения и опити. Заглавието й е “Четири нови хранителни групи”, в която месото и млечните произведения – продукти досега третирани, като необходими за живота – стават признати, като главен източник на болестотворни холестерол и мазнини. “Тези храни не са нужни в човешкото хранене” – така звучи изречението, завършващо тази програма. За желателни храни са признати: зърнени култури, бобови култури, зеленчуци и плодове.

Първа причина – здраве

Още в 19-ти век немският учен Р.Вихров е открил, че след изяждане на месо настъпва рязко повишаване на количеството на белите кръвни телца в кръвта. Това състояние се нарича “хранителна левкоцитоза”. Такава реакция не настъпва след консумация на безмесни храни. Днес знаем, че повишаването на левкоцитите е защитна реакция на организма, като мобилизация пред заплаха. Същият механизъм в тялото се задвижва в състояние на инфекция. Организмът искайки да се откъсне от проникване на чужд белтък в него, започва прекомерно отделяне на слуз в храносмилателния тракт, което пречи на приемане на другите хранителни съставки. Въпреки това, че в чинията е имало много здравословни зеленчуци, богати на витамини и микроелементи, не много от тях засищат организма. И затова най-голямото количество хора, страдащи от анемия и различни хранителни липси живеят в богатите държави на Европа и Северна Америка.

Допълнително странично следствие на това явление е повишеното количество на слуз в белите дробове. Слузта е “хранителната мечта” за болестотворните бактерии, които изобщо не са малко в нашето съвременно обкръжение. И затова при хора харесващи месо настъпват често хреми, настинки и кашлици.

Живота без дребни, но досадни болести може да бъде повод, поради който си струва да станеш вегетарианец.

Престояващото в червата месо предизвиква буйно разрастване на гнилостите бактерии, които грабват жизненото пространство на другите, необходими за нашето здраве бактерии, битуващи в нашият храносмилателен тракт. Организма на много хора ядещи месо ще им държи сметка за лакомията: по кожата се появяват упорити пъпки, а черният дроб и бъбреците, които са главни органи на отделителната система, преуморени от преработване на големи количества белтък и мазнини започват да боледуват. В месото на отглежданите животни, интензивно угоявани има специално много мазнини. Животинската болестна тлъстина толкова ценена от производителите, става причина за затлъстяването на хората.

Финият силует, хубавата кожа, добрата форма, това е третият повод, поради който си струва да се откажеш от месото.

За да се забележи съвпадението на статистиките, показващи структурата на консумацията и заболеваемостта, например онкологични заболявания и заболявания на кръвоносната система, не трябва да си специалист по хранене. Навсякъде, където влиза благоденствието със своите атрибути: бели земелки, котлети, сладкиши и преработена храна, показателите на заболеваемостта на цивилизационните болести тръгват нагоре.

Разпространението на цивилизационните  болести: атеросклероза, наричана болест от прекомерно хранене, сърдечни заболявания, затлъстяване, диабет – всички те са няколко пъти по-чести, отколкото преди няколко десетилетия. Статистическите данни в нашата страна са алармиращи. Дали, като народ, който традиционно харесва месото искаме да бием в статистиката за дължината на живота на ескимосите? Те са  тласнати от еволюцията в ледените краища на земята и имат монотонна диета, основана предимно на месото. Там средната дължина на живота е между 27 и 30 години, а 40 годишните са смятани за дъртаци. Тогава ето и четвърти повод: дългият живот без болестите, наричани цивилизационни.

Може да се каже, че бавно “изяждаме” нашата планета. Все по-често учените задават въпроса: дали може да си позволим диета, основана на месото? Актуално на света живеят три пъти повече угоявани животни отколкото хора. За да се произведе един килограм животински белтък са необходими десет килограма растителен белтък, с който може да се изхранят няколко души. Познавам много свестни хора, които виждайки проблема за глада в различните части на нашата планета са преминали на вегетарианска диета. Яденето на месо от нас, европейците причинява в страните от третият свят това, че някой няма да изяде своята древна доза ориз. И това може да бъде нашият пети довод, поради който си струва да станеш вегетарианец.

За да се нахранят колосалните стада от угоявани животни съвременното стопанство прилага интензивни методи за култивиране на земята, базирани главно на големи дози агрохимия. Пестицидите и изкуствените торове замърсяват почвата, водата, акумулират се в околната среда, отравят и унищожават биологичният живот на нашата планета. Изчезват видове от флората и фауната, изтласквани от мащабни пасища и унищожавани от различни замърсявания, например от киселинните дъждове. Озоновият слой изтънява, имаме все по-малко вода от първа класа по честота, съществува опасност от глобално затопляне и парников ефект. Океаните и почвата умират. Интересно е това, което са пресметнали британските учени – ако всички жители на страната биха спрели да ядат месо, тогава би било възможно да не се използват химия в стопанството. Достатъчно би било да се използва само 1/3 от обработваният ареал, а останалото да се остави на Природата, да се самопочисти. Последствията биха били изумителни. В течение на не повече от десетилетие  би западнала химическата и фармацевтична индустрия, медицинският бизнес и други, но средният гражданин би могъл да работи само 1/3 от сегашното си работно време и при това би могъл да порасне значително благосъстоянието на всички жители.

Важно е да се знае, че най-старото вегетарианско сдружение действа повече от 160 години във Великобритания, където броят на вегетарианците е над 10 милиона. В САЩ броят на вегетарианците надхвърля 15 милиона. В Полша всеки десети е избрал вегетарианският начин на живот. А в България – не знам. Но мисля, че сме все повече и повече.

Учителят Кшиштоф.

 

Тих домашен ‘убиец’

Кариерата на микровълновите

През 1945г. в джоба на стоящия наблизо до работещ радар професор Спенсър се разтопил шоколад. Петната в джоба навели ученият на мисълта да направи няколко кулинарни експеримента. Насочил радар към царевични зърна и за няколко секунди могъл да хруска пуканки. Тогава в ума на учения се породила идеята да използва емитирани от радар вълни за светкавично приготвяне на храна. След 2 години е била готова конструкцията на двуметрова печка, работеща въз основата на микровълнова лампа. В началото на 70-те години микровълновите печки вече са с габарит, позволяващ да се сложат даже в неголяма кухня и стават търговски хит в западните страни. Обаче, малко от домакините, слагайки в тях ежедневния обяд осъзнават, че те притежават мощ равна на 1/3 от мощта на средна по големина радио-локационна станция.

Микровълните според най-новите изследвания са в състояние така да променят приготвената в микровълнови печки храна, че тя става потенциално вредна и може да причини негативни последствия за здравето. Най-вече тя е вредна за кърмачета и малки деца. Това е заключение от дългогодишни изследвания, водени от научни работници от комитета, създаден от Европейският Съюз с цел защита на потребителите. В заключителният рапорт комисията констатира, че рискът от загуба на здравето за използващите микровълнови печки е непропорционално по-голям от ползите, които донася  използването на това устройство. Австрийски вестник публикуващ този рапорт под смразяващо кръвта заглавие “Убиец в кухнята”, разяснява че микровълните възбуждат ток в човешкото тяло и както показват изследваният могат да причинят временно безплодие, както у жените, така и при  мъжете използващи тези печки. Това предупреждение е предизвикало шок в милионите семейства в Западна Европа и Америка, където е усвоено вече от близо 30 години използването на тези много помагащи устройства в кухнята. Повечето от домакините направо не си представят връщането към традиционното готвене и дълъг престой в кухнята. Също и у нас микровълновата печка е станала през последните години несравним съюзник на натоварената и бързаща домакиня. Тези печки навлязоха също в барове, заведения за бързо хранене и ресторантите.

Безопасност, тънка като косъм

Но даже малка, незабележима с невъоръжено око пролука в уплътнението на вратичката, или замърсено от капка мазнина, или влакно от кърпа може в последствие да направи пролука, през която да излезе от печката опасно за здравето лъчение. Законите казват, че по време на работа устройството не бива да предизвиква електромагнитно поле в обсег повече от половин метър. В действителност от опит се знае, че повечето от евтините, продавани на нашият пазар печки, произведени в страните от Далечният Изток, не изпълняват тези условия. Полето излъчвано от тези печки по причина на пролуките във вратичките, стига не приетият половин метър, а даже 7 метра. Използващият не е в състояние да установи при покупката, дали избраната от него печка няма процепи. Излъчването, обаче може да се измери по време на работата на печката със специализиран прибор. Такива временни измервания в западните страни се правят няколко пъти годишно в заведенията, а също и в частни домове, от занимаващ се с това лабораторен сервиз.

Даже и най-висококачествените микровълнови печки, произвеждани от реномирани фирми след известно време на експлоатация могат да загубят способността си за херметическо безопасно затваряне. На нашият пазар обаче, главно от липса на рутинни проверки по границите, влизат най-често нямащи международен атестат печки, произведени в Азия. Много често явление е също т.н. “менте”, които имат отвън логото на реномирана фирма, а вътре… неизвестен произход. Много често материалите покриващи вратичките или уплътненията са неподходящи и след кратка употреба печката става, както определя австрийският журналист – “убиец в кухнята”. Както вече се спомена, правилно работещата печка не бива да излъчва поле от вратичките, по-голямо от половин метър. Тогава по време на нейната работа е достатъчно да се отдръпнем на половин метър от нея. Обаче, ако не сме сигурни, че вратичките са плътни, профилактично по време на работа на печката трябва да си потърсим занимание в друга част на дома.

Опитомена опасност

Микровълните излизащи навън даже в минимални количества и създаващи даже минимално повишено електромагнитно поле, са опасни за здравето, специално за деца и бременни жени, при които това може да причини в развиващият се плод.

Започва се банално: от време на време главоболие, отпадналост, нервност, проблеми със съня. Тези признаци обикновено отдаваме на ежедневните проблеми, нервният живот и преумора от работата. Микровълните най-напред атакуват имунитета, водещо до често боледуване от настинки, грип, хрема и т.н. Жените, пребиваващи дълго в обсега на полето на работеща неизправна печка, например в заведения за бързо хранене, страдат както са забелязали лекарите от безплодие и менструални смущения. Колко много от тези “магически сандъчета”, можещи в течение на няколко минути да измайсторят обед – бавно, незабележимо но методично развалят нашето здраве, водещи в последствие до инвалидност – са неизвестна цифра. Европейските закони казват, че всяка микровълнова печка преди да се изложи в магазина, трябва да бъде прегледана, а после от време на време подложена на контрол. Относно това, кой би трябвало да контролира будките за закуски или частните домове, кой би плащал за контрола и по какъв начин да се направи той – съответните учреждения мълчат.

Студени точки в храната

Изследванията проведени преди няколко години от английски институти по поръчка на британското правителство, доказват че 1/3 от микровълновите печки продавани на Британските острови не загряват ефективно храната, т.е. да унищожават всички болестотворни бактерии намиращи се там. Това не е било ново откритие, защото по-рано академици са предупреждавали, че вследствие на неравномерно загряване на микровълнова храна в нея се получават микроскопични, но много т.н. студени точки, в които температурата не надвишава 70  градуса С. Обаче повечето от опасните микроорганизми, с които може да се инфектира храната, например общоизвестната салмонела или по-малко известната, но не по-малко опасна листерия, не се страхуват от ниски температури. Традиционните методи, такива като варене, печене или пържене, ефективно се справят с тези бактерии. Микровълновата печка не се оказва ефективен съюзник в това отношение. Повечето от половината от ястията, които са инфектирани с бактерии след приготвяне в микровълнова печка все още ги съдържат. Не е случайно – твърдят англичаните – че от началото на 80-те години в течение на няколко години, когато микровълновките завоювали английския пазар и са навлезли във всеки втори дом, количествата от натравяния със салмонела и листерия драастично трикратно са се увеличили. Нашите съответни учреждения мълчат по тази тема.

Студено и горещо

Процесът на готвене на храната в микровълновата печка е абсолютно различен от този в традиционната печка. Микровълните, емитирани от специална лампа, проникват в храната на дълбочина 2 до 2.5 см. и причиняват бързо вибриране на водните частици. Развибрираните частички на водата в електромагнитното поле на микровълновата печка се държат, като малки магнити и се подреждат съответно с променящата се с голяма честота посока на полето. Този процес води по покачване на температурата благодарение на което подгряваме храна съдържаща вода, а не съда, в който храната се намира. Вкусвайки готовата храна ни се струва, че тя е равномерно загрята, но се знае, че в нея се намират малки, незабележими и неосезаеми на вкус места, в които температурата не достига даже 70 градуса С. Това са споменатите по-рано “студени точки”. Освен “студени” в тези храна се намират  и т.н. “горещи точки”. Това са местата, в които температурата значително превишава нормалната, т.е. достига над 100 градуса С.  В тези места – предупреждават академиците – заради прекалено високата температура в храната се получават нежелани биохимични промени. Например разпад на по-малко устойчивите на висока температура витамини и други ценни съставки, а също и денатуриране на белтъците. Обаче толкова, колкото горещите точки значително обедняват храната и я правят трудносмилаема, толкова и студените точки са опасни за здравето.

А може би…

А може би и в твоят дом има “тих убиец”?

Учителят Кшиштоф

Хронична умора

Хронична умора

Продължителната умора е едно от най-характерните страдания на нашият век. Съвсем определено, този проблем не възниква от претоварване с работа, защото съвременният човек не работи толкова усилено, колкото са работили предците му, а най-вече поради разпръскване на силите си. Нашият век не е век на съсредоточение. Върху нас влияят неизброими неща, които ни теглят в противоположни страни. В бързането си се опитваме да правим стотици неща наведнъж, вместо само едно нещо, но точно и добре (припомни си притчата на мъдреца и императора, където извода на мъдреца беше: “Когато пия чай, пия само чай!”). Днес в своите постижения, за съжаление, човекът влага количество, а не качество. В следствие на това идва преумората, която се изразява на толкова мъжки и женски лица, в кипящите от живот градове, където хората се разминават без усмивка или без дори поздравяващ поглед.

Продължителната умора не възниква само от разпиляна енергия, а също и от прекалено много импулси, които достигат до нас. Множеството импулси предизвиква това, че реакцията към тях в крайна сметка става по-слаба. Човекът губи своят естествен ентусиазъм. Обърнете внимание на факта, че силата, която ръководи детският живот е точно ентусиазма, който за съжаление с течението на времето, възрастният вече го губи. Умората е непосредствено следствие на загуба на интерес. Нашите пластове на енергия не зависят само от питателната храна или някакви вътрешни фактори, а от нашата вътрешна даденост за усмихване или за усещане за ентусиазъм. Хората водят живота си на нивото на една “конска сила”, когато забравят за усмивката, когато без нужда усложняват своите ежедневни занимания, когато задръстват ума си с руини в лицето на безцелни желания и притеснения. Този, който умее да опростява  живота си и да управлява своите сили, така че да върши по-малко неща, но добре, вместо да пилее безпокойно сили за празни приказки, в крайна сметка проумява, че има в себе си достатъчно енергия за да направи всичко, което е за правене. Бъди изпълнен с желание за всичко, което правиш. Тези желания водят към нарастване на енергията. Ще ти кажа така: колкото е по-силна волята, толкова е по-голям приливът на енергия. Волята в този смисъл означава охота – не физическо или мисловно усилие. Това е свободно систематично растящо съсредоточаване на цялостното внимание към целта.

За да изпълниш техниката, която води до прилив на енергия в тялото, направи следното: застани с лице, обърнато към слънцето. Изправи се, вдигни ръце и ги разпери. Почувствай, как топлината на слънцето те “удря” в точката между веждите и дланите. Почувствай, как попиваш топлината и енергията в  тялото си, чрез тези “прозорци”. След известно време се обърни с гръб към слънцето и почувствай неговата топлина в основата на черепа си. През цялото време дръж ръцете вдигнати горе и попивай в тялото си слънчеви лъчи.

Следващият път, когато почувстваш умора, започни да дишаш плавно и дълбоко. После изпълни ума си с изумлението, което усеща детето, гледащо този свят със своят свеж поглед. Нямай нищо общо с хората, които толкова често виждаме около нас – с лица изразяващи съжаление за отминалото, страх за бъдещето, гледащи апатично с поглед забит в земята.

Освен всичко, умората е и проява на  егоцентризъм. Този, който умее да забрави себе си, който помага и дава своите сили на другите, рядко ще се почувства изтощен.

Учителят Кшиштоф

Чудовищата, с които се храним


Маркираните с “Е” изкуствени добавки към храната се простират от безобидната лимонова киселина до вещества,които предизвикват алергии и дори рак. Научете какво се крие под лаконичността на етикетите.
Не са много хората,които първо старателно изчитат етикетите, преди да си купят някоя храна или напитка. Но дори и те рядко имат даже и бегла идея, какво се крие под кратките кодове от типа на оцветител Е120 или ароматизатор Е610. За сметка на това, тези вещества все повече привличат вниманието на големите търговски вериги в страни, като Великобритания, Франция и Германия. Причината? Според последните научни изследвания тъкмо на тези хранителни добавки, маркирани с буквичката Е, вероятно се дължи на истинският бум на заболявания, като рака и астмата в последните десетилетия.
Още преди две години Marks&Spencer и Asda, две от най-големите британски търговски вериги, обявиха че ще извадят от асортимента си всички продукти, съдържащи група съмнителни изкуствени оцветители. Същата мярка ще засегне и храните, подсладени с аспартам. Решението бе взето, заради едно изследване на Саутхямптънския университет за въздействието на тези вещества върху деца между 3 и 9 години. Според резултатите, шест от изследванията оцветители причиняват странични ефекти, както главоболия, асматични пристъпи, кожни възпаления и хиперактивност. Ръководството на Asda съобщи, че премахването на тези и още няколко съмнителни добавки от собствените продукти на веригата ще струва около 30 млн. лири ( 45 млн.евро ).

КОИ ДА ИЗБЯГВАМЕ?

Макар, че почти всички съществуващи добавки да са одобрени за употреба в ЕС, учените съветват по възможност да се избягват някои от тях заради предполагаемите странични действия.
Е102 /Татразин/
Оцветител, който се използва в сладкиши, безалкохолни напитки, рибни консерви, зърнени закуски/мюсли/. Смята се, че може да предизвика различни алергични реакции, като главоболие и асматични пристъпи.
Е104 /Куинолин /
Използва се в сапуни, червила, шампоани, паста за зъби. Причинява кожни възпаления.
Е110 /Сънсет жълто/
Оцветител, използван в плодовите сокове, супите на прах и зърнените храни. Може да предизвика висока температура, хронична хрема, както и кожни екземи.
Е122 /Кармоазин/
Оцветител, извличан от каменовъглен катран. Използва се в сладкарската индустрия, най-вече в бонбоните за смучене. Влияе зле на астматици и при някои алергии.
Е123 /Амарант/
Извличан от корените на растението амаранта, този оцветител се използва широко в хранителната промишленост. Тестовете показват, че може да предизвика астматични пристъпи, екземи дори рак. Забранен за употреба в много държави.
Е124 /Понсо 4Р/
Оцветител, използван в сладкишите и в някои топинги за десерти. Потенциалните странични ефекти са уртикария и хиперактивност.
Е129 /Алюра червено/
Използва се широко в сладкиши, лекарства и козметични продукти. Предизвиква алергични реакции и хиперактивност.
Е132 /Индиготин/
Използва се в сладкарската индустрия. Може да предизвика гадене, повишено кръвно налягане и кожни възпаления.
Е220 /серен диоксид/
Много разпространен консервант, води до остри алергични пристъпи.
Е249 /Калиев нитрит/
Използва се като стабилизатор на цвета и консервант на месни продукти. Може да предизвика задух, атрофия на надбъбречните жлези. Потенциален канцероген.
Е320 /Бутилхидроксианизол/
Извлича се от петрол, използва се като консервант при мазнини, маслини,различни ядки. Забранен е в детските храни. Потенциален канцероген, McDonalds вече го извади от употреба.
Е621 /Мононатриев глутамат/
Използва се за подсилване на вкуса, най-вече в зеленчукови и плодови консерви и замразени храни. Може да предизвика алергични реакции, астматични пристъпи, главоболие.
Е951 /Аспартам/
Изкуствен подсладител, известен още като Nutra Sweet. Регистрираните странични реакции при употребата му са над 90, като главоболие, проблеми с паметта, кожни възпаления, депресия и безсъние и др.
Е954 /Захарин/
Изкуствен подсладител, за който е доказано, че действа канцерогенно върху лабораторни животни.

Пълно описание на кодовете може да прочетете тук.

Учителят Кшиштоф

Веге…

Всеки, който за първи път се среща с популярното название „вегетарианство”, приема, че вегетарианството е безмесен начин на хранене с растителни и млечни продукти.

Етимологията на думата обаче включва по-широк смисъл и изразява много асоциации и желания, свързани с това наименование.

Латинската дума „вегетаре” означава расте, цъфти, развива се.

„Вегетос” значи здрав, силен.

„Вегетатор” е този, който дава живот.

А „вегетамен” е  жизнедайна сила.

Вегетарианството не означава просто да не се яде месо, както изглежда на пръв поглед. Всъщност неяденето на месо или спирането на месо става първата водеща крачка в предприемането на разнообразни нови действия в редица сфери – хранителни, морални, икономически, философски и много други.

Вегетарианството е известно от хиляди години. То съществува в много култури. В нашата европейска култура вегетарианци са били много забележителни мислители, философи, писатели, учени. Между тях са: Сократ, Платон, Питагор, Хипократ, Плутарх, Леонардо да Винчи, Исак Нютон, Волтер, Гьоте, Лев Толстой, Максим Горки, Бърнард Шоу, Ромен Ролан и много други знаменити колкото тях.

Вегетарианци са и бележити съвременни спортисти, между които:

  • Дейл Скот – единственият човек печелил повече от два пъти триатлона „Железен човек”;
  • Едуин Мосес – непобеждаван осем години на 400 м бягане с препятствия;
  • Пааво Нуртми – двадесет световни рекорда по бягане на разстояние с девет олимпийски медала;
  • Мърей Роуз – най-младият трикратен носител на златен медал от Олимпийски игри, обявен за един от най-добрите плувци на всички времена;
  • Риджли Абел – победител в осем международни шампионата по карате.

Между основните мотиви, от които се ръководи съвременното вегетарианство доминират етичните, здравословните, икономическите и хуманитарните.

Етични мотиви– Сферата и метода на експлоатация на животните от човека стигна до състояние, показващо липса на каквито и да били бариери или спирачки в тази област.

Здравословни мотиви– Вегетарианството намира силна подкрепа в най-новите изследвания, които категорично показват по начин, невъзможен за отрицание, че месото не само не е необходимо и полезно на човека за опазване на здравето му, но и определено му вреди. Яденето на месо е една от главните причини за повечето от така наречените „болести на цивилизацията”, масово засягащи само заможните и развити страни. Тоест там, където приетите стандарти на хранене включват голяма консумация на месо.

Икономически аргументи– Мотивите за вегетарианство се свързват с утвърждаването на един прост факт, че световното хранително стопанство е доминирано от нуждите по изхранване на домашните животни. От 80% до 90%  от световната продукция на зърнени храни и бобови растения е предназначено за изхранване на добитъка, чието месо се потребява само  от 30 % от населението на планетата.

Екологични мотиви– Опустошаването на околната среда заради масовото оглеждане на животни за месо е не по-малко от отравянето с промишлени отпадъци.

Стимулирането на почвата посредством изкуствено наторяване и употребата на химически средства за унищожаване на плевелите и паразитите са довели до това, че сякаш всяка храна, която приемаме е изродена и в една или друга степен токсична.

Тази химическа стимулация с цел увеличаване на добивите се обуславя само от необходимостта от храна за животните и растящото потребление на месо. За да се нахранят до засищане всички хора на света с растителна храна би стигнала и една пета от всички добиви, отгледани по толкова скъпоструващ начин.

Първи и рещаващ мотив за нуждата от хранителната диета да се изключи месото е фактът, че човек не принадлежи към групата на месоядните, а към групата на тревопасните и тялото му е приспособено да се храни с плодове. Антрополозите смятат, че човекът е бил принуден да се храни с месо заради настъпилите промени в условията на земята през Ледниковия период и трудното намиране на растителна храна. Днес не се знае точно как се е стигнало до там, че човек е отстъпил от своя естествен начин на хранене, към който тялото му е категорично устроено по своите анатомични и физиологични качества.

Довод без опоненти за естествената приспособеност на човека към растителна храна е сравняването на физиологичните характеристики на хишниците с тези на плодоядните животни:

  1. Характерно за зъбите на хишниците е това, че резците им са слабо развити, за разлика от кътниците, които са остри, дълги и шпицовидни. Затова пък при човека резците са добре развити, а кътниците са плоски, приспособени за смачкване и стриване на храната.
  2. Слюнката на месоядните има състав, необходим за храносмилане на животинския белтък. Не задържа субстанцията, която е предназначена за храносмилане на скорбялата и нейният характер е киселинен. Затова пък слюнката на плодоядните има алкален характер, приспособена е за храносмилане на скорбяла и сложни захари.
  3. Стомахът на месоядните изглежда като кръгъл чувал и отделя 10 пъти повече солна киселина, отколкото стомаха на тревопасните животни. Вида на стомаха на тревопасните е по-издължен и с по-сложна структура.
  4. Червата на месоядните животни са три пъти по-дълги от туловището. Червата на плодоядните са 12 пъти по-дълги от туловището, което спомага усвояването на растителната храна.
  5. Черният дроб на човека може да елиминира само малки количества  пикочна киселина. Затова пък черният дроб на месоядните е по-активен и е приспособен да изхвърли от организма 10 до 15 пъти повече пикочна киселина, отколкото човешкият черен дроб.
  6. Ръцете на плодоядните, както и на човека, имат дълги подвижни пръсти, приспособени за бране на плодове. Крайниците на хищниците имат твърди остри нокти, служещи им за убиване и раздиране на месото.
  7. Кожата на хищниците за разлика от тази на плодоядните няма пори и не отделя пот.

Апетитът сигнализира липса на субстанция, необходима на организма да поддържа жизнените функции и да се развива. Той е израз на реални биологични потребности на организма. Гладът за месо не е идентичен с апетита, защото той не е потребност с биологична цел. Явлението глад за непотребна и вредяща храна се нарича не апетит, а порок.

Известно е, че пороци са алкохолизма, тютюнопушенето, пиенето на големи количества кафе и други видове наркомании. В последно време науката за храненето откри, че също такъв порок е гладът за месо. Повсеместно използван аргумент, за да се яде месо, е твърдението, че месото „дава сила”, че „работещият тежка физическа работа мъж не може да мине без месо”. Доказана и многократно проверена теория в науката за храненето говори, че единствен автентичен извор на сила в храната е слънчевата енергия, събрана в растителната храна. (Наричана също „прана”, както много добре знаят хората, занимаващи се с йога и бойни изкуства.) Временното усещане за чувство на сила, което настъпва при ядене на месо не възниква в следствие на неговите енергетични качества, а от възбуждащите му свойства. Ефектът на удовлетворение, който дава яденето на месо и който е причина за големия глад за месни продукти, произлиза от това, че те съдържат много субстанции, в състава на които междудругото влиза пикочната киселина. Нейната химичната структура е същата като структурата на кофеина. Огромното желание за месо не е израз на реална необходимост от белтък, а само сигнал за зависимост от субстанции, намиращи се от месото.

В дискусиите на тема вегетарианство често възниква пълен с безпокойство въпрос „С какво да се замести месото?”

Този въпрос е малко странен, сякаш някой пита с какво да се заместят водката и цигарите.

С нищо. Просто с нищо. Да се яде всичко, както досега без месо и се постави акцент върху зърната и зеленчуците.

За хората от западната култура яденето на месо е повсеместно утвърден обичай. За вегетарианците това е грешка в храненето и доказателство за липса на чувствителност и въображение. В светлината на йога месоядството е голяма вина на човешкия свят към животинския свят и непреодолима бариера по еволюционния път на цялата ни планета.

 

 Учителят Кшиштоф