Индия, Общи

Индия, Фестивал Холи

Веге…

Всеки, който за първи път се среща с популярното название „вегетарианство”, приема, че вегетарианството е безмесен начин на хранене с растителни и млечни продукти.

Етимологията на думата обаче включва по-широк смисъл и изразява много асоциации и желания, свързани с това наименование.

Латинската дума „вегетаре” означава расте, цъфти, развива се.

„Вегетос” значи здрав, силен.

„Вегетатор” е този, който дава живот.

А „вегетамен” е  жизнедайна сила.

Вегетарианството не означава просто да не се яде месо, както изглежда на пръв поглед. Всъщност неяденето на месо или спирането на месо става първата водеща крачка в предприемането на разнообразни нови действия в редица сфери – хранителни, морални, икономически, философски и много други.

Вегетарианството е известно от хиляди години. То съществува в много култури. В нашата европейска култура вегетарианци са били много забележителни мислители, философи, писатели, учени. Между тях са: Сократ, Платон, Питагор, Хипократ, Плутарх, Леонардо да Винчи, Исак Нютон, Волтер, Гьоте, Лев Толстой, Максим Горки, Бърнард Шоу, Ромен Ролан и много други знаменити колкото тях.

Вегетарианци са и бележити съвременни спортисти, между които:

  • Дейл Скот – единственият човек печелил повече от два пъти триатлона „Железен човек”;
  • Едуин Мосес – непобеждаван осем години на 400 м бягане с препятствия;
  • Пааво Нуртми – двадесет световни рекорда по бягане на разстояние с девет олимпийски медала;
  • Мърей Роуз – най-младият трикратен носител на златен медал от Олимпийски игри, обявен за един от най-добрите плувци на всички времена;
  • Риджли Абел – победител в осем международни шампионата по карате.

Между основните мотиви, от които се ръководи съвременното вегетарианство доминират етичните, здравословните, икономическите и хуманитарните.

Етични мотиви– Сферата и метода на експлоатация на животните от човека стигна до състояние, показващо липса на каквито и да били бариери или спирачки в тази област.

Здравословни мотиви– Вегетарианството намира силна подкрепа в най-новите изследвания, които категорично показват по начин, невъзможен за отрицание, че месото не само не е необходимо и полезно на човека за опазване на здравето му, но и определено му вреди. Яденето на месо е една от главните причини за повечето от така наречените „болести на цивилизацията”, масово засягащи само заможните и развити страни. Тоест там, където приетите стандарти на хранене включват голяма консумация на месо.

Икономически аргументи– Мотивите за вегетарианство се свързват с утвърждаването на един прост факт, че световното хранително стопанство е доминирано от нуждите по изхранване на домашните животни. От 80% до 90%  от световната продукция на зърнени храни и бобови растения е предназначено за изхранване на добитъка, чието месо се потребява само  от 30 % от населението на планетата.

Екологични мотиви– Опустошаването на околната среда заради масовото оглеждане на животни за месо е не по-малко от отравянето с промишлени отпадъци.

Стимулирането на почвата посредством изкуствено наторяване и употребата на химически средства за унищожаване на плевелите и паразитите са довели до това, че сякаш всяка храна, която приемаме е изродена и в една или друга степен токсична.

Тази химическа стимулация с цел увеличаване на добивите се обуславя само от необходимостта от храна за животните и растящото потребление на месо. За да се нахранят до засищане всички хора на света с растителна храна би стигнала и една пета от всички добиви, отгледани по толкова скъпоструващ начин.

Първи и рещаващ мотив за нуждата от хранителната диета да се изключи месото е фактът, че човек не принадлежи към групата на месоядните, а към групата на тревопасните и тялото му е приспособено да се храни с плодове. Антрополозите смятат, че човекът е бил принуден да се храни с месо заради настъпилите промени в условията на земята през Ледниковия период и трудното намиране на растителна храна. Днес не се знае точно как се е стигнало до там, че човек е отстъпил от своя естествен начин на хранене, към който тялото му е категорично устроено по своите анатомични и физиологични качества.

Довод без опоненти за естествената приспособеност на човека към растителна храна е сравняването на физиологичните характеристики на хишниците с тези на плодоядните животни:

  1. Характерно за зъбите на хишниците е това, че резците им са слабо развити, за разлика от кътниците, които са остри, дълги и шпицовидни. Затова пък при човека резците са добре развити, а кътниците са плоски, приспособени за смачкване и стриване на храната.
  2. Слюнката на месоядните има състав, необходим за храносмилане на животинския белтък. Не задържа субстанцията, която е предназначена за храносмилане на скорбялата и нейният характер е киселинен. Затова пък слюнката на плодоядните има алкален характер, приспособена е за храносмилане на скорбяла и сложни захари.
  3. Стомахът на месоядните изглежда като кръгъл чувал и отделя 10 пъти повече солна киселина, отколкото стомаха на тревопасните животни. Вида на стомаха на тревопасните е по-издължен и с по-сложна структура.
  4. Червата на месоядните животни са три пъти по-дълги от туловището. Червата на плодоядните са 12 пъти по-дълги от туловището, което спомага усвояването на растителната храна.
  5. Черният дроб на човека може да елиминира само малки количества  пикочна киселина. Затова пък черният дроб на месоядните е по-активен и е приспособен да изхвърли от организма 10 до 15 пъти повече пикочна киселина, отколкото човешкият черен дроб.
  6. Ръцете на плодоядните, както и на човека, имат дълги подвижни пръсти, приспособени за бране на плодове. Крайниците на хищниците имат твърди остри нокти, служещи им за убиване и раздиране на месото.
  7. Кожата на хищниците за разлика от тази на плодоядните няма пори и не отделя пот.

Апетитът сигнализира липса на субстанция, необходима на организма да поддържа жизнените функции и да се развива. Той е израз на реални биологични потребности на организма. Гладът за месо не е идентичен с апетита, защото той не е потребност с биологична цел. Явлението глад за непотребна и вредяща храна се нарича не апетит, а порок.

Известно е, че пороци са алкохолизма, тютюнопушенето, пиенето на големи количества кафе и други видове наркомании. В последно време науката за храненето откри, че също такъв порок е гладът за месо. Повсеместно използван аргумент, за да се яде месо, е твърдението, че месото „дава сила”, че „работещият тежка физическа работа мъж не може да мине без месо”. Доказана и многократно проверена теория в науката за храненето говори, че единствен автентичен извор на сила в храната е слънчевата енергия, събрана в растителната храна. (Наричана също „прана”, както много добре знаят хората, занимаващи се с йога и бойни изкуства.) Временното усещане за чувство на сила, което настъпва при ядене на месо не възниква в следствие на неговите енергетични качества, а от възбуждащите му свойства. Ефектът на удовлетворение, който дава яденето на месо и който е причина за големия глад за месни продукти, произлиза от това, че те съдържат много субстанции, в състава на които междудругото влиза пикочната киселина. Нейната химичната структура е същата като структурата на кофеина. Огромното желание за месо не е израз на реална необходимост от белтък, а само сигнал за зависимост от субстанции, намиращи се от месото.

В дискусиите на тема вегетарианство често възниква пълен с безпокойство въпрос „С какво да се замести месото?”

Този въпрос е малко странен, сякаш някой пита с какво да се заместят водката и цигарите.

С нищо. Просто с нищо. Да се яде всичко, както досега без месо и се постави акцент върху зърната и зеленчуците.

За хората от западната култура яденето на месо е повсеместно утвърден обичай. За вегетарианците това е грешка в храненето и доказателство за липса на чувствителност и въображение. В светлината на йога месоядството е голяма вина на човешкия свят към животинския свят и непреодолима бариера по еволюционния път на цялата ни планета.

 

 Учителят Кшиштоф

Аюрведически семинар, Калофер

 

Място за провеждане Семинарът ще се проведе на 16-ти Май, неделя (2010) на открито в Резерват „Джендем”, близо до град “Калофер”. Местността се намира северно от града.

За по-лесна ориентация, може да използвате интерактивната карта на Google Maps, точка “A” (Г.Ширина: 42.655026, Г.Дължина: 24.958867).


View Larger Map

Програма
07:30 Тръгване от Пловдив със собствен транспорт. Сборен пункт – бул. „Васил Левски” 272 (Карловско шосе) –  пред сградата на фирма „Атаро Клима”. Моля не закъснявайте!
09:15-09:45 Пристигане,  организационна част;
10:00-13:00 Въведение „Основи и принципи на Аюрведа”;

Тест за определяне на доша;

Използването на подправките в аюрведическата кухня;

Практическо кулинарно заняние. Учителят Кшиштоф ще приготви гхи, ориз с бадеми, вегетариански шницел и индийски дресинг за салата;

13:00-14:00 Обяд;
14:00-16:00 Разходка (свободно време);
16:00-17:30 Практика и медитация;
18:00 Край на семинарът. Тръгване за Пловдив;
За кого е предназначен семинарът Няма ограничения за участващите. Можете да поканите приятели, съпрузите и децата си. Хората, които не са посещавали семинарите ОМКАРА или ЙОГАСАНА, ще вземат участие в семинара и в първата част на практиката. За малките деца ще бъдат осигурени занимания.
Какво да носите – минерална вода;

– постелка за практика и сядане;

– подходящо облекло и обувки;

– продукти за салата и прибори за приготвянето й – купа, лъжица за сервиране;

– плодове и еветуално домашно приготвен десерт;

В случай, че желаете да заминете още на 15 Май (събота) следобяд заедно с Учителят Кшиштоф, е необходимо да осигурите нощувката си в Калофер или на палатка. Добре е да се има в предвид, че местата за спане в манастира са ограничени.

Записване С цел планиране на продуктите за обяда и организацията на семинара ви молим да заявите участието си най-късно до 13.05.2010 год. (четвъртък) на e-mail: team@omkara-kshyshtof.org.

Може да се обадите също така и на мобилен телефон 0887 02 99 05,  0887 02 99 05